Сняг, който пада високо в планината, рядко се стопява напълно преди следващата зима. Година след година новите слоеве притискат старите, въздухът между снежинките излиза навън, а снегът се превръща в зърнест фирн, а после — в плътен синкав лед. В момента, в който ледът стане достатъчно дебел, той започва да се движи надолу по склона. Така се ражда ледникът.
Как ледът дълбае
Ледът може да изглежда крехък, но под собствената си тежест се държи като много бавен, много твърд инструмент. В дъното на ледника се забиват парчета скала, които действат като шкурка. Ледникът не просто слиза — той изстъргва, изравнява и разширява долината. Там, където се събира, той издълбава вдлъбнатина с форма на кресло, наречена циркус. Ако вдлъбнатината се напълни с вода, се получава ледниково езеро.
Ледените слоеве
Ако погледнете към ледената стена на един ледник, ще видите ивици. Всяка ивица е сезон — белият сняг от зимата и сивият прах от лятото. Тънките въздушни мехурчета вътре в леда са капсули от въздух, затворен преди хилядолетия. Учените сондират този лед и измерват въглеродния диоксид в мехурчетата, за да разберат каква е била атмосферата преди ледника да съществува. Ледът е не само скулптор, но и климатичен архив.
Следите, които остават
Ледникът не изчезва безследно. Той носи със себе си камъни и ги стоварва на купчини — морени. Изоставя грамадни скални блокове насред поле, премествайки ги на километри от родната им скала. Изглажда и облицова скалите в скални гърбици, чиято форма показва посоката, в която ледът е пълзял. А понякога задържа вода в езеро, преграждайки долината. Всички тези следи са оставени на място, където днес няма никакъв лед.
Ледникът се движи с метър-два на ден, но за десет хиляди години премества цели планини.
Морени и каменни реки
Под ледника се трупа смес от кал, пясък и големи късове — морената. Когато ледът се оттегли, тя остава като насип, който прегражда долината. Много езера в планината са се родили именно така: зад морена, която задържа стопената вода. Днес морените са пътеки за туристи и дом за алпийски растения, които растат върху камъка, докато той бавно се превръща в почва.



