Геоглифите са рисунки върху повърхността на Земята, издълбани с бразди в пустинния терен. Те са толкова големи, че не се виждат от земята — отблизо изглеждат като обикновена бразда. Открити са през 1920 г., и то от самолет.

Наска и Палпа

Най-известни са линиите на Наска в Перу. По-малко известни са геоглифите на платото Палпа, на 40 километра — сходни по съдържание, но много по-стари. Линиите са изпълнени с изключителна точност: прави ъгли, равни линии, които продължават през километри, независимо от релефа. Да се начертаят такива линии е трудно дори днес — необходими са навигационни инструменти и поглед отвисоко.

Космодроми

Ако летателни обекти са идвали, те са се нуждаели от площадки за кацане. Много изследователи сочат Баалбекската тераса: мегалитна основа от блокове с размери 20 на 4–5 метра, припасени толкова плътно, че между тях не прониква дори капка вода. Теглото на трилитоните достигало 1700 тона. Легендата разказва, че Хелиос, богът на Слънцето, спирал колесницата си за почивка именно тук. Подобно име носи и камъкът „Интиуатан“ в Южна Америка — „място за паркиране на транспортното средство на Бога на Слънцето“.

Царевицата без предшественик

Всяко културно растение има див предшественик — освен царевицата. Тя няма такъв. При разкопки на индиански селища отпреди 3000 години са открити следи от царевица, същата като съвременната. Най-голямата загадка: растението не може да се размножава само — ако кочанът не бъде прибран от човешка ръка, той пада и изгнива, без да даде потомство. За изследователите това е знак, че царевицата е „подарък“ — култура, донесена отвън.

Дали геоглифите, космодромите и културите без предшественик сочат към един и същ отговор? Изследователите смятат, че следите сочат към небето.

Заглавно изображение: Unukorno — CC BY 3.0. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Nazca_Lines_Hummingbird_(cropped).jpg