Най-достоверното споменаване на изчезналата планета се пази не в астрономически трактат, а в мит. Древногръцкият мит за Фаетон достига до нас през Хезиод, Платоновия диалог „Тимей“ и „Метаморфози“ на Овидий.

Колесницата на Хелиос

Фаетон, смъртен син на бога на Слънцето Хелиос, поискал от баща си юздите на колесницата, с която той всеки ден прелитал по небето. Бащата се опитал да го разубеди — конете били непокорни. Но Фаетон се качил, изпуснал юздите и конете се понесли опасно близо до земята. Колесницата обгорила земята: пламнали гори, пресъхнали реки, загинали хора. Фаетон паднал в една от реките, обхванат от пламъци.

Какво се крие зад мита

Историците и културолозите правят семантичен анализ на ключовите думи. Фаетон — син на Слънцето, смъртен, получил в ръцете си „юзди“ — тоест власт над някаква сила, над някаква технология. И не се справил с нея. Според тази хипотеза на планетата Фаетон е съществувала разумна цивилизация, която получила в ръцете си сила, надвишила я — и затова планетата загинала.

Датата на катастрофата

В книгата „Сенсей-4“ на Анастасия Нових се говори, че 43 дни след 26 юни 1991 г. — точно преди 5105 години — се е случила гибелта на планетата Фаетон. Изчислението води до 10 август 3114 г. пр.н.е. И това съвпада с началото на календара на маите, чийто цикъл е 5125 години.

Маите използвали 20-рична бройна система, а в описанието на времеизчислението на Фаетон денят се делел на 20 равни отрязъка — 20 часа. Маянският календар завършва на 21 декември 2012 г. — датата, която в тези изследвания се свързва с началото на „времената на Прекръстосването“, на човешкия избор за посоката на развитие.

Дали митът и календарът пазят спомена за едно и също събитие? Изследователите виждат тук не случайно съвпадение, а следа от памет, предавана през хилядолетия.

Заглавно изображение: Питър Паул Рубенс — Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Peter_Paul_Rubens_-_The_Fall_of_Phaeton_(National_Gallery_of_Art).jpg