Марс е червен откакто човечеството го познава. В космоса червеният цвят е аномален: всички екзопланети, покрити с базалти, са черни. Червеното означава нещо друго — и именно то води изследователите към извода, че на Марс е имало живот.
Цветът на окисленото желязо
Ако с помощта на гигантска бръсначка „обръснем“ Земята, много скоро всички скали щяха да станат червени. Те съдържат огромно количество двувалентно желязо, което при окисляване се превръща в лимонит — железен хидроксид с яркочервен цвят. Ние сме „синя“ планета само защото имаме фотосинтезиращи растения и тектоника, която непрекъснато размества повърхността.
Когато американските мисии анализираха повърхността на Марс, стана несъмнено: това са железни оксиди. Магматичните скали са черни базалти, но покриващият ги километричен слой е в значителна степен червен. А изобилието от железен оксид може да възникне само в един случай — ако планетата има кислородсъдържаща атмосфера.
Колко кислород е погълнала кората
Професор Александър Портнов, геолог и геохимик, е направил изчисленията. За създаването на червената кора на Марс — глина, хидроксидно желязо и други минерали — са необходими около 4000 трилиона тона свободен кислород. За сравнение: днес в атмосферата на Земята се наброяват 1200 трилиона тона.
Това означава, че в течение на стотици милиони години на Марс е протичал удивителен процес на фотосинтеза. Растенията — носители на хлорофил, чиято молекула е почти идентична с хемоглобина в човешката кръв — са произвеждали кислород, който кората е поглъщала. Червеният цвят, заключава Портнов, е цветът на живота: ако видите червена екзопланета, потърсете живот.
Въпросът, който следва, е естествен: ако на Марс е имало растителност и кислород, имало ли е и разум — и къде е всичко това днес?
Заглавно изображение: NASA/USGS — Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Mars_Valles_Marineris.jpeg
