Между Марс и Юпитер зее празнина — твърде голяма, за да е случайна. Още Йохан Кеплер през XVII век забелязал, че там „нещо липсва“. Тази празнина е астероидният пояс — и според мнозина той е всичко, което е останало от една планета.
Правилото, което се нарушава
Тициус и Боде изведоха емпирично правило: всяка планета се намира приблизително два пъти по-далеч от Слънцето от предишната. Всичко се подчиняваше на това правило — освен разстоянието между Марс и Юпитер. Там правилото предсказваше планета, която липсваше.
Търсенето започна. Около 1800 г. е създадено астрономическо общество в Германия, чиято цел беше да намери изгубената планета. На 1 януари 1801 г. е открита Церера, после Палада, Юнона и Веста. Но размерите им — 500 до 1000 километра в напречен разрез — ги правеха по-скоро астероиди, отколкото планети. Днес в пояса са открити около 230 хиляди астероида.
Как е изчезнала?
Версиите са много. Според една, приливните сили на Юпитер и Сатурн са разкъсали планетата; според друга, тя се е сблъскала с голямо небесно тяло; според трета — взривила се е отвътре.
Вода и живот върху астероидите
Фактите обаче говорят нещо друго. Астероидите от пояса са съставени от еднороден материал — не такъв, какъвто би оставил случаен процес. През 2010 г. на астероида Итокава японски учени откриха вода; през 1998 г. в метеорит от Монаханс, Тексас, беше намерена капка вода вътре в кристал сол. Лишей, изследван в експеримента ЕКО, оцелява в открития космос. Всичко това сочи, че форми на живот могат да пътуват между планетите.
Дали поясът е остатък от планета, или материал, който никога не е успял да се събере — този въпрос остава. Но според поддръжниците на хипотезата за Фаетон, мястото между Марс и Юпитер пази паметта за изчезнал свят.
Заглавно изображение: NASA — Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Orbit_Diagram_for_the_Main-belt_Asteroid_6478_Gault_on_2019-01-01.jpg
