Широко известно е, че на всеки около 12 хиляди години Земята се сблъсква с глобални катаклизми — рязка промяна на климата, засилени земетресения, вулканизъм. Тази цикличност, според изследователите, се повтаря в цялата Слънчева система. Преди 12 хиляди години, когато на Земята е имало глобален потоп, на Марс започнали да се топят ледените шапки.
Защо загина Марс
Цикличността помита цивилизации, но животът остава — след земните катаклизми остават мегалити, но и живот. Марс днес е планета без нищо живо, само със следи, че е имало. Разликата, казват изследователите, е изборът. Експлозията на Фаетон е могла да бъде провокирана само от разумна цивилизация на повърхността му — това също е бил техен избор.
Примерът на анунаките
Срещу участта на Марс и Фаетон стои примерът на анунаките — раса, която не само притежава високи технологии и духовни качества, но и се грижи за други планети. Излизайки отвъд пределите на своя свят, тя помага на други цивилизации. И ние имаме избор: да станем като жителите на Марс и Фаетон — или като анунаките, да излезем отвъд себе си и да се погрижим не само един за друг, но и за други светове.
Знанието, което изтриваме
Същевременно информацията за помощниците, донасяли знания, днес се унищожава. Образът на „чантичката“ и „шишарката“ — символи, свързани с предаването на знания — е останал само като снимки в интернет, а от електронен носител всичко може да се изтрие. Къде е гаранцията, че след няколко века у потомците ни ще е останал някакъв спомен за собствената им история?
Отговорът, който предлагат тези изследвания, е прост и тежък едновременно: бъдещето не се решава от звездите, а от нас. Марс и Фаетон са направили своя избор. Какъв ще бъде нашият?
Заглавно изображение: NASA/Apollo 17 — Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:The_Earth_seen_from_Apollo_17.jpg
