В интернет отдавна циркулират статии, че цялата Земя е представлявала кариери. Геолозите гледат на това предпазливо: утайките са разположени на слоеве, а слоеве с различна плътност се рушат различно — така възникват естествени тераси. За да се твърди, че нещо е кариера, трябва да съвпаднат няколко признака.

Следи от космоса

В Норвегия, Исландия, Гренландия и по северните части на Русия — Якутия и Чукотка — от космоса се виждат характерни змиевидни образувания, равномерни тераси и кръгли „циркови“ форми. Когато скалата е едноцветна, но има равномерни тераси, тя може да е следа от добив. Изследователите отбелязват: ако тук е имало добив, машините са превъзхождали всичко, което познаваме днес.

Парадоксите на златото

Златото повдига въпроси, които геологията не решава. Коефициентът на корелация между добива на разсипно и коренно злато е почти нулев — например 0,17 в Аляска, 0,12 в Калифорния, 0,14 в Невада. Наблюдаваме огромно количество разсипно злато на повърхността и несъизмеримо малко коренно в дълбочина.

Разсипът „Хатинах Саала“ в Якутия е дал 10 тона злато — но наоколо няма коренно находище. Геолозите са преровили всичко и не са го намерили. Сякаш някой е извлякъл нещо от коренното находище и е изхвърлил златото като отпадък.

За изследователите картината се сглобява: преди 24–25 хиляди години, дори под многокилометровите ледници на Сибир, някой е добивал определени елементи — а златото, среброто и платината са му били ненужни. В шумерските таблички това събитие е запазено изкривено — като богове, които носят кошници и ровят реките Тигър и Ефрат.

Заглавно изображение: Dietmar Rabich — CC BY-SA 4.0. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Grand_Canyon_(Arizona,_USA),_Luftaufnahme_--_2012_--_5962.jpg