Апексианците — съществата, които уфолозите често описват като невисоки, около метър, сиви човечета с груба кожа — са описани в преданието като раса с ненаситно чувство на глад, бездушни, но с много висок интелект. В техническата си еволюция те изпреварват човешкото развитие с няколко милиарда години.
Робството
Преди 24 хиляди години човешката раса е работила като роби на апексианците — в кариери, в мини за добив на изкопаеми. И не само това: хората са били биологична храна, „добавка към хранителния им режим“, както за нас са кравите и птиците. Това е била една от най-злобните раси във Вселената — и човекът е бил абсолютно безправен.
Намесата на анунаките
Хората се обърнали за защита към анунаките — една от най-високо развитите цивилизации: човекоподобни, одухотворени същества с непостижима за нас еволюция. Съветът на Меру позволил на анунаките да се намесят — и те освободили човечеството. Но по „закона на Меру“ те нямат право да се намесват в живота ни: не решават кой да ни управлява, не променят климата, не забраняват войни. Изборът остава наш.
Подмяната на историята
В шумеро-акадските текстове историята е изкривена. „Анунаки“ произлиза от „ан“ — единен Бог, небето; те са „приближените до небето“. Но към тях са приписани негативните характеристики на апексианците, а апексианците в съвременната литература са представени като добри. Изследователите виждат в това целенасочена подмяна — за да не разчетем правилно собствената си история. Истинската обител на анунаките, според тези изследвания, е планетата Вамфим — и оттам идва защитата ни от външни нападения.
Въпросът, който остава, е колко от това е памет и колко — предание. Но следите, казват изследователите, са вписани в камъка и в мита.
Заглавно изображение: Музей на изкуството „Метрополитън“ (MET) — CC0. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cuneiform_tablet-_administrative_account_of_barley_distribution_with_cylinder_seal_impression_of_a_male_figure,_hunting_dogs,_and_boars_MET_DP297594.jpg
