Ракетните технологии, работещи на химическо гориво и реактивна тяга, ни позволяват да изучаваме Слънчевата система — но не и да излезем отвъд нея. За това е необходима крачка към друго: към антигравитационните технологии, които според изследователите използват самите неидентифицирани обекти.
Етерът и първите изобретатели
Антигравитационните технологии са свързани с етера — средата, за която физиката дълго време приемаше, че не съществува. Сред първите, работили в тази посока, са Никола Тесла, Джон Уорън Кили — създателят на „аеронавигатора“, чиито идеи вдъхновяват самия Тесла, и руснакът Владимир Корольов, който през 1917 г. построил апарат и според преданието отлетял с него в неизвестна посока.
Чиниите на Третия райх
В Германия доктор Шуман от Мюнхенския технически университет построява летящи чинии, които се издигат още през 1934 г. Проектът е куриран от СС. Професор Лавиолет описва електрогравитационния двигател на Браун — апарат, който сам се осигурява с енергия: полет до Марс без гориво за седмица, до Алфа Кентавър за няколко месеца, защото ограниченията на Айнщайновата теория тук не действат.
Съвременният наследник на тези опити е M-Drive — двигател, който според изследователите работи, но резултатите не се публикуват, защото не се вписват в установените закони на физиката.
Материалите от катастрофи
Анализите на материали, събрани на местата на катастрофи, добавят още едно ниво. На „височина 611“ в Приморския край са намерени метални топчета с огромно съдържание на редкоземни елементи — лантан, празеодим, скандий, цезий — и „мрежичка“ от стъкловидни нишки, във всяка от които има най-тънка златна жичка. Розуелската сплав редува слоеве магнезий-алуминий-цинк със слоеве бисмут — състав, който според предположенията би могъл да създава противоположни магнитни полета и да участва в антигравитационно поле.
Дали това са технологии на бъдещето, или памет за миналото — въпросът остава открит. Но материалите са реални.
Заглавно изображение: Наполеон Сарони — Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Tesla_circa_1890.jpeg
