До средата на XIX век въпросът за произхода на живота е бил привилегия на религията. В умовете на хората е доминирало мнението за сътворението на Вселената и човека от Бог — креационизмът. През 1859 г. Чарлз Дарвин предлага друга хипотеза в труда си „Произход на видовете чрез естествен отбор“. Оттогава науката е извървяла дълъг път — но на въпроса как се е зародил животът все още отговаря с осем конкуриращи се теории.

Осемте пътя

Първата е панспермията — пренасянето на живот на Земята от други космически тела. На тази позиция са стояли Херман фон Хелмхолц, Сванте Арениус, Владимир Вернадски и лорд Келвин. Но каквито и да са били аргументите им, остава открит въпросът: как се е появил животът, който е долетял от космоса?

Втората е самозараждането — спонтанното възникване на развита жива материя от нежива. Формулирана още от Аристотел, тя била доминираща в средновековна Европа и приключила с експериментите на Луи Пастьор, който доказал, че дори за появата на ларви на мухи са нужни мухи-родители. Не бива да се бърка със съвременните теории за абиогенезата — разликата е принципна.

Третата е първичният бульон, свързана с класическите експерименти на Стенли Милър и Харолд Юри от 50-те години. В лаборатория учените моделирали условията на младата Земя и получили някои аминокиселини, захари, липиди и предшественици на нуклеиновите киселини.

Четвъртата е химическата еволюция — превръщането на прости органични вещества в предшественици на живота под въздействието на външни фактори, при водещата роля на водата и въглерода.

Петата са черните пушачи — подводните вулкани, в чиито дълбини е имало достатъчно минерали, топлина и енергия, за да се зароди живот.

Шестата са протоклетките — хипотетични клетки от капчици хидрофобни липиди, които са давали защитена от мембрана среда за размножаване на РНК.

Седмата е светът на РНК — хипотезата, че РНК е била първата молекула на живота, способна да съхранява и предава информация и да катализира реакции.

Осмата е ендосимбиозата — сливането на различни организми: хлоропластите и митохондриите са бактерии, погълнати от други клетки. Тази хипотеза днес е призната като многократно доказана теория.

Място и процес

За да разберем теориите, трябва да отделим въпроса къде се е зародил животът от въпроса как. Процесът би трябвало да е един и същ навсякъде, защото законите на мирозданието са еднакви. Затова панспермията и самозараждането могат да се оставят настрани: самозараждането е опровергано от Пастьор, а панспермията само премества въпроса — ако разберем как животът е възникнал на Земята, по същия начин би могъл да възникне навсякъде във Вселената.

Остават три етапа на еволюционния процес. Първият — случаен синтез на органични молекули от неорганични елементи (теории 3 и 4). Вторият — синтез на централната информационна структура на живата материя и поява на първоклетката (теории 6 и 7). Третият — еволюция от първоклетката до човека (ендосимбиоза и, всъщност, Дарвин).

Именно тези три етапа са и трите големи въпроса, които следващите глави ще разгледат един по един.

Заглавно изображение: A. D. Rogers et al. — CC BY 2.5. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Dense_mass_of_anomuran_crab_Kiwa_around_deep-sea_hydrothermal_vent.jpg