Още през 20-те години на миналия век в лабораторията по генетика към Института по експериментална биология е проведено първото в света изследване, чиято цел е била да потвърди теорията за еволюцията. Проверявана е била наситеността на природните популации на плодовата мушица — дрозофилата — с наследствени изменения, мутации. В крайна сметка не е получен нито един полезен признак, не е създаден нов вид.
Професорът по биология Майкъл Питман обобщава: безброй генетици са подлагали мухите на всевъзможни мутации многократно — и какво от това? Получили ли са човек? Не. Мухите, подложени на мутации, или умирали веднага, или били обезобразени, или ставали безплодни. За сто години — нито един нов вид, нито една преходна форма.
Системите без резервни части
През 1988 г. Майкъл Бихи въвежда в биологията понятието „нередуцируема система“ — система, в която всички части едновременно са необходими за нейната работа, а премахването дори на един елемент води до пълно нарушаване на функционирането.
Най-известният пример е двигателят на камшичестата бактерия. В книгата „Черната кутия на Дарвин“ от 1996 г. Бихи пише, че този мотор е неделима система от повече от 40 части, и отсъствието дори на една води до пълна нефункционалност. А това означава, че системата не е могла да възникне по пътя на естествения отбор.
Някои от тези механизми се въртят със скорост 100 000 оборота в минута. Имат вграден сензорен механизъм за обратна връзка с околната среда — и макар да се въртят толкова бързо, им е нужен само четвърт оборот, за да спрат, след което поемат в обратната посока. Както външните лодъчни мотори, те се състоят от многобройни детайли: два предавателни механизма, механизъм за охлаждане, статор, ротор, задвижващ вал и перка — и работят за сметка на силата на протоните.
Аналогични резултати е получил Скот Минич: при камшичестите бактерии той открива същите 40 съставни части, 30 от които са уникални и не могат да бъдат заимствани отникъде — преди това не са се срещали в нито един жив организъм. Преходни видове не са открити, а сложността на сглобяването остава нерешен проблем.
Живият огнемет
Вторият ярък представител на нередуцируемата система е бръмбарът-бомбардир — ходещ, жив огнемет. В тялото му има специални резервоари, в които се натрупват хидрохинон и водороден пероксид. При опасност сместа се изтласква в тесен проход, където се обогатява със специални ензими. Възниква химическа реакция с отделяне на голямо количество топлина — бойната смес се нагрява до около 100 градуса, след което кипящата струя се изстрелва към агресора.
От позицията на Дарвиновата еволюция такъв двигател е трябвало да се събира постепенно — защото според теорията всички структурни промени се натрупват в течение на дълъг период чрез естествен подбор. Образно казано, това е като да очакваме желязна руда, разклащана в миксер, да се сглоби в автомобил. Най-малката промяна в двигателя на съвременната кола я праща не на приятна разходка, а в автосервиза — а според тази логика колите би трябвало да се превръщат в по-добри модели сами, докато караме.
Заглавно изображение: Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:E_coli_at_10000x,_original.jpg
