Според еволюционната представа появилите се през камбрийския период морски безгръбначни за десетки милиони години са се превърнали в риби. Но при безгръбначните опорната част е отвън, а при рибите скелетът е вътре — преходът изисква големи изменения, които би трябвало да оставят следа в преходни форми, и то в голямо количество. Учените са прекарали 160 години в търсене. Сред милиони останки от безгръбначни и милиони от риби не е намерена нито една преходна форма — а и трите класа костни риби са се появили в геоложките слоеве едновременно.

От водата към сушата

Същата празнина зее между рибите и земноводните. Не е намерена нито една останка на полуриба-полуземноводно. Взетата за пример „преходна форма“ — целакантът — е показателна. На 22 декември 1938 г. в Индийския океан е уловена риба, смятана за изчезнала преди 70 милиона години. Именно нея еволюционистите представяли като междинно звено между рибите и земноводните. Но последвалите над 200 екземпляра показаха, че тя няма нито развит мозък, нито примитивни бели дробове — това, което изследователите приели за дроб, се оказало мастна жлеза. Освен това „кандидатът, готов да излезе на сушата“ обитава дълбоки води и не се издига над 180 метра дълбочина.

Експонат на целакант в Природонаучния музей във Виена
Фиг. 01Целакантът — „живата вкаменелост“, която не излиза на сушата.https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Latimeria_Chalumnae_-_Coelacanth_-_NHMW.jpgAfernand74CC BY-SA 3.0

Подобна е историята и с прехода от влечуги към бозайници. Основателят на неодарвинизма Джордж Гейлорд Симпсън описва внезапния преход като смяна на сцената: влечугите слизат, и веднага се появяват бозайниците — прилеп, кон, плъх, кит — съвършено различни помежду си, но от един и същи геоложки период. Дори при най-силно развито въображение не може да се установи еволюционна връзка между тях.

Археоптериксът и цветята

Археоптериксът дълго е представян като предшественик на птиците, живял преди 150 милиона години. Според хипотезата малки динозаври са се „окрилили“ и са полетели. Последните изследвания обаче показаха, че това е просто измряла птица със свои особености — а перата ѝ говорят за топлокръвност, което повдига въпроса как е станал преходът от студенокръвни към топлокръвни. Колосална промяна в енергията, топлообмена и метаболизма — без оставена следа.

Берлинският екземпляр на археоптерикса
Фиг. 02Археоптериксът — измряла птица, а не междинно звено, според последните изследвания.https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Archaeopteryx,_Berlin_specimen,_replica.JPGHTOPublic domain

Кривата, която не расте плавно

Американският палеонтолог Джон Сепковски събра данни за морските животни от Камбрий до днес и построи графика на тяхното разнообразие. Тя ясно се дели на две: до Пермската криза разнообразието е по същество стабилно, а след нея — непрекъснато расте. Общоприето обяснение досега няма.

Великото пермско измиране — най-голямата катастрофа, известна днес — е започнало преди около 251 939 000 години, съвпадайки с пика на изригванията на Сибирските трапове. В атмосферата са били изхвърлени трилиони тонове хлор, бром и йод — предизвикали киселинни дъждове, окисляване на океана и разрушаване на озоновия слой. Изчезнали са над 95% от всички живи същества.

Един въпрос остава неудобен и за най-убедените еволюционисти. Ако еволюцията е неизбежно движение нагоре, защо днес едновременно съществуват и амеби, и насекоми, и риби, и земноводни, и влечуги, и бозайници, и хора? Както пише палеонтологът Марк Черняки, видовете се появяват мигновено и мигновено изчезват — ситуация, която според него е станала подкрепа за аргумента за сътворението на всичко живо от Бог.

Заглавно изображение: James St. John — CC BY 2.0. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Parathrissops_sp._(fossil_fish)_(Solnhofen_Limestone,_Upper_Jurassic;_Bavaria,_Germany)_(33672677581).jpg