Структурата дори на най-простия едноклетъчен организъм е безкрайно сложна. Чревната пръчица, с размер до 3 микрометра — 0,003 милиметра — се нуждае от 4400 гена, тоест от около 4,6 милиона „букви“, с които е описано всичко в клетката. Тези букви трябва да бъдат събрани в точен, смислен ред и защитени от външни въздействия в сложна мембрана. Клетката трябва да се размножава — затова са ѝ нужни механизъм за транскрипция (от езика на ДНК към езика на РНК) и механизъм за транслация (от РНК към белтъците). Така тя произвежда най-малко 4400 различни вида белтъци — а това е само за най-простото едноклетъчно същество.
Математиката на случайността
Фред Хойл, британски астроном и космолог, в книгата си „Еволюция от космоса“ изчислява: вероятността за случайно получаване на 2000 ензима, съставени от по 200 аминокиселини, е 10 на минус 40-хилядна степен — „абсурдно малка величина, дори целият космос да беше органична супа“. Вероятността за синтез на един белтък от 300 аминокиселини е един шанс на 2×10³⁹⁰. Дори да намалим белтъка до 20 аминокиселини, възможните комбинации са 10¹⁸ — само с един порядък повече от броя на секундите за 4,5 милиарда години. Еволюцията просто не е имала време да прегледа всички варианти.
А ако аминокиселините са свързани в определена, а не случайна последователност, вероятността става сравнима с това маймуна случайно да напише една от трагедиите на Шекспир. Молекулата на ДНК се състои от 50 до 245 милиона двойки нуклеотиди — при такива гигантски молекули дори думата „невъзможно“ остава недостатъчна.
Информацията, която не се вижда
Карл Саган обичал да обяснява мащаба с едно сравнение: ако преброите всички знаци в романа „Война и мир“, ще получите около 750 хиляди — включително препинателните знаци и интервалите. В човешкия геном се събират 16 хиляди такива тома. Два грама ДНК могат да поберат цялата световна информация, достъпна в цифров вид, а развитите нишки на ДНК в клетките на един човек, съединени в една нишка, биха се проточили на 6000 разстояния от Земята до Луната.
Технологичният аспект на теорията на информацията съществува в живия свят поне 3,85 милиарда години.
Генетичната информация, както отбелязва Хуберт Йоке, е дробна, линейна, цифрова система. Преди 3,5 милиарда години — още преди да заработи механизмът на подбора — природата е трябвало сама да създаде тази свръхсложна система. Как би могъл кодът, единственият ключ към живота на Земята, да възникне сам, да работи от самото начало и оттогава да не се променя?
Текстове и чертежи
Според доктора на биологическите науки Пьотр Горяев ДНК, РНК и белтъците фактически са текстове в реалния смисъл на думата. Ембрионът, развивайки се от една клетка, има текстови указания за своите клетки — но това не са пълни указания. Представете си, че строите къща и разполагате с описания на всички материали — количество, тегло, цвят, здравина — но без чертежи. Без чертежи къща не се строи. А чертежите в организма са хромозомите — спирално навити молекули ДНК, които според Горяев действат като холографски нанобиокомпютър.
Остава въпросът, който следващите глави ще изострят още: кой е създал първичната клетка, и защо от нея се формират толкова различни и сложни биологични системи?
Заглавно изображение: Catfaster — CC BY-SA 4.0. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:HeLa_Cells_Culture_Phase_Contrast_1_v1.jpg
