Въпросът за съществуването на Бог е придружавал човечеството през цялото му развитие — не защото е дребен, а защото отговорът му определя светогледа, а с него и посоката на живота. Хората спорят за него още от времето на античността, а спорът не е приключил и днес. Вярващите казват, че Бог помага на всички; атеистите говорят за някакъв висш разум; мнозина, в търсене на отговор, ходят и на църква, и при магьосници — „за всеки случай“, както гласи една стара шега.
Два езика: вяра и знание
Често се казва, че основата на религията е вярата, а основата на науката — знанието. Това разграничение обаче не е толкова чисто, колкото изглежда. Самите учени признават, че има неща, които науката измерва, но не обяснява: например как химическите вещества изведнъж „придобиват живот“, как обикновени атоми се превръщат в система, която съхранява и обработва информация — цифрова и аналогова. „Никой не знае“ — това признание се чува от устните и на физици, и на биолози.
Има и любопитна особеност: много учени, започнали като убедени атеисти, в процеса на своите открития са се превръщали в дълбоко вярващи хора. Обратното също се случва. Сред физиците има и вярващи, и невярващи — но мнозинството от научните работници, според това, което разказва един от участниците в спора, са теисти.
Преди материята — информация
Дълго време на въпроса „какво е имало преди Големия взрив“ науката даваше един и същи отговор: преди взрива не е имало „преди“, защото времето и пространството са започнали да съществуват едва с него. В точката на сингулярността всички уравнения се сриват и понятието „преди“ губи смисъл.
Съществува обаче и друг поглед. Има уравнение, което описва материалния свят, и има нещо, което не е материален обект — някакъв свод от правила, по които материята бива създадена. Този свод не съдържа енергия. Той е по-скоро „матрица на възможностите“ — и съществува преди да се появи материята. Ако е така, възниква естественият въпрос: кой създава тази информация?
Редът, който впечатлява
Стивън Хокинг, когото едва ли може да наречем религиозен мислител, в едно интервю казва: „Огромно впечатление прави уникалният ред. Колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се управлява от разумни закони. Ако искате, можете да кажете, че този ред е резултат от Божието провидение.“
Още по-кратко го формулира основателят на квантовата теория Макс Планк, с чиито думи е прието да се затваря този спор:
За вярващия Бог е в началото на пътя, а за физика — в края.
Въпросът, който остава отворен, не е дали редът съществува — той е очевиден за всеки, който измерва. Въпросът е откъде идва този ред. Отговорът на този въпрос, както ще видим в следващите глави, е точно там, където се срещат науката и светогледът.
Заглавно изображение: NASA, ESA и екипът на Hubble Heritage (STScI/AURA) — Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Eagle_nebula_pillars.jpg
