В съвременната космология има една работна хипотеза, наречена космологичен принцип. Тя гласи, че където и да се намираме във Вселената и в каквато и посока да гледаме, ще видим приблизително едно и също — защото всичко е разпределено случайно. През 2020 г. американският астроном Лиор Шамир от Канзаския университет постави тази хипотеза на изпитание, и то по един елегантен начин.
Наляво или надясно?
Спиралните галактики могат да се въртят по часовниковата стрелка или срещу нея. Ако Вселената наистина е еднородна в големи мащаби, и двата вида би трябвало да са поравно — в еднородния космос не би трябвало да има обширни области, населени предимно с „леви“ или предимно с „десни“ звездни системи.
Шамир получи неочакван резултат. При поглед от Земята броят на левите и десните звездни системи се различава с приблизително 2%. Разликата може да изглежда малка, но става дума за стотици хиляди галактики.
„Моите изследвания показват, че това не е задължително така — във Вселената има определена закономерност. Тя не е напълно случайна“, обяснява Шамир. И добавя нещо още по-интересно: колкото по-назад във времето, тоест колкото по-навътре в миналото на Вселената погледнем, толкова по-изразена е структурата. Младата Вселена е била още по-подредена.
Една ос в центъра на всичко
Разпределението на спиновете, тоест на посоката на въртене на галактиките, се строи спрямо определена ос. Сякаш самата Вселена е ориентирана около тази ос. Ако Вселената има ос, според Шамир това не е просто една ос — като при въртележка, това е сложно подравняване на няколко оси, които освен това имат определен дрейф.
Загадката става още по-дълбока, когато се погледнат галактиките във влакната на голямомащабната структура. Те също имат съгласуваност в своето въртене — но се намират толкова далеч една от друга, че не могат да взаимодействат гравитационно. Значи въртенето им не се дължи на гравитацията.
Самият факт, че Вселената се е въртяла още в процеса на зараждането си, навежда Шамир на мисълта, че върху нея е действала някаква външна сила. Едно от възможните обяснения е, че има нещо повече от нашата Вселена — може би мултивселена. „Съдейки по всичко, и данните го потвърждават, е имало други сили, които са действали върху Вселената в процеса на нейното зараждане“, казва той, без да бърза с преждевременни изводи.
Урок по смирение
Историята на нашия поглед към небето е поучителна. Някога сме вярвали, че Земята е единствената планета, а Слънцето — единствената звезда. После научихме, че звездите образуват галактика — и дълго настоявахме, че тя е цялата Вселена. Това продължи дори когато вече имахме коли, самолети, радио и телевизия. После мощните телескопи показаха хиляди галактики — а ние упорито твърдяхме, че това са само облаци вътре в Млечния път. Вселената ни изненадваше отново и отново, и ни научи да не бъдем твърде самонадеяни.
Днес, признава Шамир, нито един космологичен модел не е доказан достоверно. Всички са предположения — теории. „Имахме такива модели в миналото, и научихме, че те дори не се доближават до това, което представлява Вселената.“
Заглавно изображение: NASA/ESA — Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Messier51_sRGB.jpg
