До началото на XX век общоприетата представа е била, че светът има Създател — Бог-Творец. Концепцията за Големия взрив заменя този възглед едва преди около сто години. Оттогава се появиха множество други теории, които или уточняват Големия взрив, или предлагат съвсем различна картина. Авторите им често са били известни учени, но теориите им така и не станали популярни.
През последните години все по-често се говори за „криза в космологията“: данните от телескопите не съвпадат с изчислените, и колкото по-точни стават уредите, толкова по-големи стават отклоненията.
Едно отворено писмо
През май 2004 г. списание New Scientist публикува отворено писмо до научната общност, подписано от 35 астрофизици и физици. В него се твърдеше, че теорията за Големия взрив не е доказана и че нейните предсказания се опровергават от астрономически данни. Сред подписалите, освен самия Ерик Лернър, бяха учени, допринесли много за астрофизиката — Херман Бонди, Томас Голд и Джаянт Нарликар. Оттогава под писмото са се подписали още над 200 астрономи и физици.
Двата стълба на теорията
Основните доказателства в полза на Големия взрив са два факта. Първото е постоянното разширение на Вселената, второто — реликтовото излъчване.
Разширението се открива чрез цветовия оттенък на светлината: светлината, отразена от приближаващ се обект, придобива син оттенък, а от отдалечаващ се — червен. Това е познатото червено отместване. От него следва, че галактиките се отдалечават, а оттам — че някога цялата материя е била сгъстена в една точка.
Реликтовото излъчване, както се предполага, е останало от първичната плазма на ранната Вселена. То има спектър на абсолютно черно тяло с температура около 3 K — много близо до абсолютната нула.
Когато картината не съвпада
Тук започват трудностите. При всеки взрив енергията се разпространява еднакво във всички посоки. Но точните измервания от последните години показаха, че реликтовият фон е нееднороден и неизотропен — тоест не е еднакъв във всички направления. Изводът, който правят критиците, е прецизен: разширяването на Вселената е научно доказан факт, но същото не може да се каже за Големия взрив.
Нактрупали са се и други въпроси. При взрив в центъра би трябвало да се образува празнота, а материята да се разпредели в обгръщаща я обвивка. Вместо това галактиките са разпределени равномерно, без централна празнота. Те са организирани в широкомащабна структура, наподобяваща дантела, с множество кухини. През 2008 г. група израелски учени, начело с Аги Цитрин и Ноа Брошим, откри група от 14 галактики, нанизани като мъниста върху нишка от тъмна материя — и тези галактики, след около милиард години покой, отново са започнали да образуват звезди.
Има още: по закона за запазване на ъгловия момент при радиален взрив не би трябвало да възникне никакво спирално движение — а във Вселената всичко се движи по спирала: галактиките, планетите, дори електронът. Накрая, животът сякаш върви срещу втория закон на термодинамиката, според който всичко се стреми към нарастване на хаоса: вместо да деградира, животът се развива — вече повече от 13 милиарда години.
От всичко това произтичат два възможни погледа върху зараждането на Вселената. Първият казва, че тя има Създател. Вторият — че е придобила вида си вследствие на физически закони. Но, възразяват привържениците на първия, самите закони е трябвало някой да създаде — те не са могли да се появят на празно място.
Заглавно изображение: NASA — Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Hubble_ultra_deep_field.jpg
