Идеята за еволюцията на видовете не е била нова, когато Дарвин я излага. За естествения отбор са говорили много естествоизпитатели, философи и икономисти. Английският лекар Чарлз Уилям Уелс още през 1813 г. в доклад пред Лондонското кралско общество предполага, че различията в устойчивостта на расите към болести са възникнали от измирането на междинни неустойчиви форми — процес, който той сравнява с изкуствения отбор. Английският зоолог Едуард Блит през 1835 и 1837 г. пише, че в условията на жестока конкуренция и недостиг на ресурси потомство оставят само най-силните.
Дори дядото на Чарлз, Еразъм Дарвин, през 1794 г. в „Зоономия“ отбелязва, че най-силната оса се размножава по-добре и предава качествата си — вярно, говорейки и за „велика първопричина, която е вдъхнала живот“. Чарлз Дарвин смятал идеите на дядо си за погрешни.
Дългото отлагане
Малцина знаят, че авторът на „Произход на видовете“ през 1831 г. завършва богословския факултет на Кеймбриджкия университет. Увлича се по биология и заминава като натуралист на кораба до бреговете на Южна Америка. От 1837 г. води дневник, а през лятото на 1842 г. решава, че е събрал достатъчно материал за малка скица на теорията си. Две години по-късно пише разширено есе, което — по негово разпореждане — трябвало да бъде публикувано в случай на смъртта му.
Вместо това през осемте години между 1846 и 1854 той се обръща към изследване на морски ракообразни. Едва през септември 1854 г. се връща към теорията. Защо отлагането? Съществува хипотеза, че се е страхувал от критика и осъждане — и от научните среди, и от клерикалите.
Книгата, която подготви почвата
През 1844 г. братята Чембърс издават 400-страничната книга „Следи от естествената история на сътворението“. Тя става бестселър не само в Англия, а из цяла Европа, с 11 преиздания. Авторът ѝ, Робърт Чембърс — едва завършил училище издател от Единбург — не е открил нищо ново, но е формулирал популярно идеята, че по-сложните форми са възникнали от по-прости. В нея вече се срещат и твърдения за „нисшите раси“, които днес звучат шокиращо.
Според една гледна точка, изложена в източника на тази книга, появата на „Следите“ не е случайна: тя е подготвила публиката за възприемането на Дарвиновата теория, а Дарвин, виждайки критиките срещу нея, е успял да напише по-добре своя труд.
Уолъс и писмото
През 1858 г., когато Дарвин почти е завършил ръкописа си, до него достига писмо от натуралиста Алфред Ръсел Уолъс, работещ на Малукските острови. В него Уолъс изпраща ръкопис, който иска да публикува. Дарвин е впечатлен. В писмо до Лайел пише: „Никога досега не съм срещал толкова поразителни съвпадения. Ако Уолъс имаше моя ръкописен набросък от 1842 година, не би могъл да направи по-добро кратко съобщение.“
Уолъс стига до идеята за „оцеляването на най-приспособените“ по време на пристъп на малария, размишлявайки върху книгата на Малтус за пренаселението. Дарвин дал съгласие приятелите му в Лондон да убедят Уолъс да не печата своята статия, а да предостави приоритет на него — така през 1859 г. излиза „Произход на видовете“, а Уолъс остава известен само на специалистите.
Така една идея, която век наред е обикаляла кабинетите на философи и икономисти, намира окончателната си биологична форма — и тръгва да променя света.
Заглавно изображение: Public domain. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:PSM_V57_D097_Hms_beagle_in_the_straits_of_magellan.png
