На 8 февруари 1865 г. монахът Грегор Мендел огласява първото си доказателство за съществуването на материални носители на признаците — „наследствени заложби“, както ги нарича. Очаква въпроси и отзиви. Отговорът е мълчание.
Мендел си спечелил шеговития прякор „Нашият ботанически математик“, но по онова време всички натуралисти са били заети с дебатите по теорията на Дарвин и не им било до идеите на странния монах. Биолозите кръстосвали мухи и царевица, наблюдавали външните резултати и не се замисляли какво става на молекулярно ниво — там „царували“ белтъците, чието гръцко име „протеини“ (първични) предизвиквало благоговение. Откритието на Мендел не било признато и по една проста причина: той бил само провинциален учител, монах, незавършил университет. Едва 30 години по-късно откритието е повторено независимо от трима биолози — Коренс, Де Врийс и Чермак.
От гражданска война до двойната спирала
Между привържениците на Дарвин и на Мендел избухнала истинска „гражданска война“. Един човек обаче се доверявал само на фактите — Томас Морган. Започнал с разминаванията, които Мендел не можел да обясни, и получил експериментално обяснение. За откритията на ролята на хромозомите в наследствеността той получава Нобелова награда — и, верен на духа на истинската наука, я дели със своите млади колеги.
Още по-далеч пред времето си гледа Николай Кольцов, който през 1927 г. изказва хипотезата, че наследствените свойства са записани в гигантски молекули, състоящи се от две идентични нишки. При делене всяка нишка преминава в дъщерната клетка, а върху нея се синтезира огледално копие. Така Кольцов формулира матричния принцип на възпроизвеждане — „от молекула — молекула“ — изпреварвайки времето си с 30 години. Точката в спора ще бъде поставена едва през 1962 г., когато Уотсън и Крик получават Нобеловата награда за строежа на ДНК.
Мрачният период
Генетиката преминава трънлив път, а периодът от 30-те до 60-те години в съветската наука е наричан „лисенковщина“. Методите на Трофим Лисенко се свеждали до убеждението, че всичко може да бъде превъзпитано: „Ние крави не отбираме, ние ги възпитаваме.“ Пшеницата може да се „закали“ (яровизация), памукът да се „научи“ (чеканка), картофите да дават по-едри клубени. Генетиците, начело с Вавилов, влизали в полемика с него — и Лисенко затаил люта обида.
Истината все пак победи — ознаменувана с Нобеловата награда на Уотсън и Крик през 1962 г. Тяхната работа постави точка в спора за строежа и предназначението на молекулата на наследствеността. Следващата стъпка беше откритието на двойствеността на наследствената информация: в генома има защитена, мономорфна част, която според някои учени слага кръст на идеята за преминаване на едни видове в други. За това — в следващата глава.
Заглавно изображение: Roger Culos — CC BY-SA 3.0. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Pisum_sativum_MHNT.BOT.2010.12.9.jpg
