Жреците-учени от древната цивилизация на маите постоянно провеждали астрономически наблюдения, обръщайки особено внимание на повторяемостта на природните явления. Те едновременно използвали няколко календара — и в това била тяхната удивителна точност.
Три календара, едно време
Годината Цолкин се състояла от 260 денонощия — 13 месеца по 20 дни — и имала ритуално значение. Годината Тун имала 360 дни, а годината Хааб — 365 дни, като в края ѝ се добавяли още 5 дни. 52-годишният цикъл представлявал комбинация от Хааб и Цолкин: 73 години Цолкин са равни на 52 години Хааб — общо 18 980 дни. След този интервал поредните номера и названията на датите започвали да се повтарят.
Планетата Фаетон
Открива се удивителна аналогия на годината Цолкин с летоброенето на планетата Фаетон — петата планета от Слънчевата система, чиято орбита се е намирала между Марс и Юпитер. Една година на Фаетон е продължавала 260 фаетонски дни — или 5,2 земни години. Датата на гибелта на планетата, 10 август 3114 година пр.н.е., е невероятно близка до датата на началото на календара на маите — 12 август 3113 година пр.н.е.
Краят на календара
Маите са знаели прецесионния цикъл от 24 хиляди години и са отбелязвали по неговата времева скала катаклизмите — потопите и вулканите. Техният календар завършва през 2012 година. Защо? Защото тогава, според преданието, започнало времето на пресичане — време на глобален избор, определящ бъдещето на човечеството. Маите не могли да предскажат как ще се развие съдбата му по-нататък, защото оттук нататък всичко зависи от избора на всеки от нас.