По целия свят намираме множество древни обсерватории, построени по единен план и ориентирани към Слънцето: Ангкор Ват, Абу Симбел, съоръженията на Великденския остров, Мачу-Пикчу, Стоунхендж, Тиуанако, Нюгрейндж. Ако ги погледнем от космоса, ясно се различава архитектурното им устройство — то е или кръгово, или пирамидално.
Мерници към небето
Монументалните съоръжения, въпреки различните си разположения, са удивително точно ориентирани към едни и същи точки — изгревите и залезите на Слънцето в дните на слънцестоене и равноденствие. Индианците маи постигали висока точност, наблюдавайки светилата през дълги тесни процепи. Слънчевият лъч прониква в наблюдателната камера само в определени дни.
Колелото на великаните
На територията на Израел се намира мегалитното съоръжение Галгал Рифаим — „колелото на великаните“. То се състои от 42 хиляди базалтови блока, образуващи три правилни кръга с диаметър на външния 150 метра. Портите, прорезите на портите, гледат към високите планини, а не към небето — и показват деня на равноденствието. Слънцето наднича през тясна шахта в централната камера, подобно на така наречения „Roof Box“ — малко прозорче над входа на паметниците в Ирландия. В размерите на колелото са заложени пропорциите на златното сечение и египетския триъгълник.
Сандъците на Хакасия
В Хакасия планинската верига „Сандъците“ е била активно използвана от хора в продължение на 30–40 хиляди години. Близо до петия сандък се намира храмът на времето със слънчев часовник — броячна система, обясняваща слънчевите и лунните цикли. Там са провеждани целенасочени наблюдения на звездата Арктур и на Бетелгейзе от съзвездието Орион. По скалите учените откриха петроглифи, сред които фигурата на Варуна с 12 диска над главата — символ на 12-хилядолетния световен цикъл. Древните обсерватории са прибори с гигантски размери, в които е закодирано знание за времето и неговите цикли.