Долмените са мегалитни съоръжения на 5–8 хиляди години със средно тегло между 15 и 30 тона. Биват от различен тип — кутии, композитни, полумонолитни и монолитни. Основната им маса се намира в района на 43-тия паралел, по линията на морското крайбрежие на Черно и Средиземно море, а също в Корея и Англия.
Строени по план
Ако отворим картата на разломите на земната кора, ще видим съвпадение на разположението на долмените с местата на разломите. Те са строени с портал към реката или морето, като при построяването им е отчитан изгревът и залезът на Слънцето, разположението на планинските върхове, звездите и планетите. Долменът е планирано архитектурно съоръжение.
Пиезоефектът на кварца
Повечето долмени представляват херметична камера с добри акустични характеристики. Строени са в геоактивни точки от материали с високо съдържание на кварц, който притежава пиезоефект — способността на някои кристали да преобразуват един вид енергия в друг. Механичните колебания, възникващи от геомагнитните разломи, се преобразуват в електрически импулс, а при резонанс пораждат звукови вълни. Вътрешните повърхности са изравнени и шлифовани, затова камерата е добър резонатор — подобно на резонатора на Хелмхолц.
Звук и съзнание
Учени като Дон Робинсън, Фордюй, Шмайдак, Куцер и Яшкардин изучават тези процеси. Групата на Курт Кенлайн от Бавария установила, че течностите, престояли в долмен, променят свойствата си — денонощната експозиция на ешерихия коли намалявала количеството ѝ 100 пъти. Орнаментите по долмените — вълнообразни линии, зигзаги, спирали, кръстове — според една хипотеза са настройки на честотата, като на радиоприемник. Долменът е едновременно инженерно съоръжение и механизъм за преобразуване на енергия, в чийто строеж е отразен един от фундаменталните закони на физиката — връзката на формата със звука.