Саксайуаман е разположен на два километра северно от Пласа де Армас в Куско, Перу, на височина 3700 метра. Името му на езика кечуа означава „мястото, където соколът е доволен“. По официална версия това е каменна крепост, построена от инките — но грандиозността на съоръжението и точността на обработка на камъните говорят за строители, много по-напреднали от инкската цивилизация.
Стени от съвършенство
Днес Саксайуаман е запазил едва около 40% от древната си структура. Въпреки това на участъка има съоръжения с тегло до 125 тона. Огромни валуни са прилепнали един към друг така, че между тях не може да се провре лист хартия. Интересно е, че всеки от хилядите камъни има своя индивидуална форма — два еднакви няма. По ъглите камъните са извити по радиус, а на места зидарията е ремонтирана с малки камъни, при което разликата в технологиите е лесно забележима.
Изтритата скала
Срещу зигзагообразните стени се намира скала със странно изтрита повърхност, покрита сякаш с глазура — външен слой с дебелина около 1 мм, рязко отличаващ се по структура и цвят. Това е диорит, чиято твърдост по скалата на Моос е 8 — същата като на гранита. Създаването на подобни вдлъбнатини изисква доста нетривиална технология.
Скритата структура в Еквадор
В Национален парк Лангатес, в Еквадор, на склона на хълма се вижда мегалит, чиито издълбани блокове навеждат на мисълта за древна пирамида. Височината и ширината му са около 80 метра. Според изследователи тук вероятно е използвана строителна система „уренпача“ — вид андски бетон. Между блоковете се намира твърда лепкава субстанция, която при по-внимателен оглед може да е стъкловиден материал. Свидетелства за стъклокерамика се срещат и на други древни обекти, като Саксайуаман. Геологът Андреас Паласио, видял наклонената каменна стена, казал: „Природата вае по друг начин — това е направено от човек.“