На островите Бимини, Бахамите, в морските дълбини лежи неизвестно съоръжение от каменни блокове. Недалеч от блоковете, подредени в две успоредни линии, се простира каменен ръкав в G-образна форма. Някои от плочите достигат 6 метра дължина.
Път от варовик
Блоковете се намират на дълбочина от 3 до 9 метра, но благодарение на идеално прозрачната вода се виждат прекрасно от повърхността. Общата дължина на пътя е 500 метра, а ширината — 90 метра. Към него под малък ъгъл се присъединяват още два по-малки пътя. Всички блокове са от варовик и имат заоблени ръбове. В конструкцията няма хаотичност: нито един блок не е наслоен върху друг.
Следи от обработка
На 2 септември 1968 година по време на гмуркане край северозападното крайбрежие на остров Северен Бимини Мансон-Валентин, Жак Майол и Робърт Ангъл открили за първи път съоръжението. В началото на 70-те години археологът Дейвид Цинк, заедно с аквалангисти от ВМС на САЩ, взел фрагменти за изследване и заявил, че по химически състав те не са обикновени крайбрежни отломки, а специално обработени плочи — възможно е композит, материал, подобен на бетон. На някои камъни от две страни се виждат жлебове за обединяване на конструкцията.
Стени, а не път
През 2003–2004 година групата на изследователя Грег Литъл откри под блоковете още поне два подобни слоя. Оттук се роди нова версия: това не е съвсем път, а горната част на стени или постройки — затова понякога забележителността наричат „стените на Бимини“. Местните индианци още преди появата на испанците наричали острова си „място със стени“ — макар никакви стени на самия остров никога да не са открити. Древното название, изглежда, се отнася до масивните каменни съоръжения, които днес лежат на дълбочина недалеч от брега.