Нашите далечни предци са знаели, че планетата Земя е жива, и са умеели да живеят в хармония с нея, разбирайки как функционира тя. Това им е помагало да преодоляват катаклизмите, които имат цикличен характер. Съвременната наука, тръгнала от човекоцентризма, дълго отказвала да види това — но започва да достига до същия извод.

Признаците на живото

Живият обект се отличава от неживия по това, че има програма за живот — енергиен каркас, който формира и събира в единна система елементите, от които се състои. Земята притежава почти всички признаци, които я характеризират като живо същество: високоорганизирано устройство, метаболизъм, способност за развитие, адаптация към промени в средата и реакция на дразнители.

Земята, видяна от космоса
Земята — динамична система, която сама поддържа параметрите си.https://commons.wikimedia.org/wiki/File:The_Blue_Marble_(remastered).jpgNASAPublic domain

Гея и ноосферата

През 70-те години британският климатолог Джеймс Лавлок и американският микробиолог Лин Маргулис издигат хипотезата, че Земята и нейната биосфера представляват единен организъм. Екипът на професор Адам Франк от университета в Рочестър публикува статия „Интелект като процес в планетарен мащаб“, според която Земята е разумно същество, способно да има съзнание. Тим Лентън от университета в Ексетър откри ритъма на „дишане“ на Земята, който се променя със смяната на деня и нощта.

Планетата е болна

Всички материални обекти, живи и неживи, са надарени със собствено енергоинформационно поле. Полето на Земята е ноосферата — и според някои специалисти в нея завинаги остават всяка мисъл и дума на всички живели хора. Когато множество хора влагат внимание в негативни мисли, появата на негатив за биосферата е като зинала рана по тялото. Затова нашата планета е болна. Но обратното също е вярно: ако човек е в радост и щастие, с това той помага не само на себе си и на околните, но и на планетата.