Източник на сведения за миналото на Земята са ледените ядра, получени чрез сондажи в Антарктида и Гренландия. Докторът на естествените науки, геофизикът и сеизмолог Павел Календа обяснява: в сондажа „Восток“ са взети ядра от дълбочина няколко километра, като от всеки слой са анализирани мехурчетата въздух. Така се оказало, че цикълът на ледниковия период е 120 000 години.
Температурата върви първа
В студените периоди се наблюдава високо съдържание на прах, а в междуледниковите — повишаване на температурата и на CO₂. Но от данните ясно се вижда, че първо настъпва повишаване на температурата, а след това — на метана и CO₂, а не обратното. CO₂ не е движещата сила, а резултат от изменението на температурата. Когато водата се затопли, газовете излизат от океана, както мехурчета от шампанско — и обратното, когато се охлади, океанът поглъща повече CO₂. Съществува динамичен обмен между океана и атмосферата.
Мауна-Лоа: 11–12 месеца закъснение
В обсерваторията Мауна-Лоа на Хаваите в продължение на 60 години са провеждани измервания на температурата на морската повърхност и нивото на CO₂. От графиката се вижда, че пиковете на нарастване на CO₂ изостават от температурните пикове с 11–12 месеца. Първо се повишава температурата, а след това нараства нивото на въглеродния диоксид.
Защитната реакция на планетата
Ако нашата Земя е жива, тя включва компенсаторен механизъм, за да се защити от разрушителното влияние върху нея. В този механизъм е заложено повишаване на нивото на CO₂ в атмосферата в отговор на затоплянето — за да се намали температурата. А какво правят хората? Разработват инсталации за улавяне на CO₂, с което още повече вредят на планетата, и забравят, че увеличаването на CO₂ повишава продуктивността на селското стопанство и помага за възстановяването на горите. Ние сами отслабваме имунитета на планетата.