Около три хиляди години е процъфтявала древноегипетската цивилизация. И през цялото това време египтяните спазвали една традиция: ако се издига важно знаково съоръжение — без значение храм или пирамида — то трябва да стои само на по-древна основа.

Времето на Озирис

Египтяните грижливо съхранявали преданията за изначалното време. Зеп Тепи — това е далечна епоха, времето на Озирис, когато в Египет дошли седем мъдреци, или богове-строители. Те издигали свещени могили покрай река Нил, които по-късно послужили за основа на храмовете. Дори когато времето разрушавало тези съоръжения, египтяните отново и отново ги възстановявали по стари чертежи, на същите основи.

Големият сфинкс на платото Гиза
Сфинксът носи следи от водна ерозия — свидетелство, че е преживял потоп.https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Egypt.Giza.Sphinx.01.jpgHajorCC BY-SA 3.0

Текстовете от Едфу

Египтяните са ни оставили цяла библиотека от информация, начертана върху камък — храмът в Едфу и текстовете на строителите на Едфу. Според тези източници Старият свят е бил разрушен от потоп. Текстовете наричат храма-планина „копие на по-ранен изходен вариант на строежа“ и разказват за многобройните стадии на строителство и преустройство. По подобен начин е построена и пирамидата на Унис, чиято долна част е с мегалитна зидария.

Знаейки за цикличността на времето, египтяните свято вярвали, че някой ден прекрасната епоха на изначалното време ще се върне отново. Затова толкова внимателно пазели местата, отбелязани още от седемте мъдреци на древността.